Мислех да започна Реквиема с мои думи, но в съзнанието ми натрапчиво изплува стихотворението на Иван Вазов за Раковски.
Ами да! Сменете само името и вместо него кажете "Слаботоков завод" или "завод Ворошилов" и карайте нататък.
Вътре ще намерите всичко, което е нужно за нашия Реквием:
|
" Мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен, Раковски (Слаботоков завод, завод Ворошилов) ти дремеш под бурена гъст, из който поглежда полусчупен кръст. |
|
Спи, дреми, почивай, ти, който не спеше, ти, който беше вихър, котел що кипеше над някакъв злобен, стихиен огън. Спи! Кой ще разбужда вечния ти сън? |
|
Ти умря. И пътят към гроба ти ням обрасъл е вече със бурен голям, и прахът ти гние без сълзи набожни... Не зарасна само, герою тревожни, проломът широкий, който ти тогаз в бъдещето тъмно отвори за нас! " © Иван Вазов, Раковски (Епопея на забравените) |
А сега накрая, малко проза от мене.
Погледнете първата картина. Ето тука беше Слаботоковия завод. Зад буренясалата ограда.
Тук някъде на ъгъла беше входния портал, където сигурно още витае духа на Васо Електролита. Пак тук, в ляво се намираше административния корпус, а в дясно, до края на заградената поляна която виждате, се ширеха монтажните цехове 1,2 и 3. В дъното (пред новата сграда със син покрив) се намираше машинната зала. Най-лявата сграда, която се вижда на снимката е на бившето т.н. дърводелско производство - тя беше в края на двора.
Нямам сили и желание да обяснявам по-вече, за всеки кубичен метър на празното пространство зад оградата, мога да разказвам с часове. А реквиемите (доколкото разбирам от тях), трябва да са кратки.
Тук, в този район премина съзнателния живот на една голяма маса от хора (много хиляди хора), които върху това бивше сметище на София, изградиха една забележителна за времето си радиоиндустрия. Всеки от работилите тук има свой принос и своя индивидуална съдба. За съжаление, мнозина от тях, вече също не са между живите.
Но закона на джунглата е неумолим и затова растителноста сега тук е буйна и неудържима - погледнете само "стената" от лявата страна на втората снимка.
Тази снимка е направена от същото кьоше, но с поглед назад, към бул.Европа (най-в дъното, в ляво е т.н."Кафето").
В ляво, където сега е непроходимо, се намираше пътеката по която рано сутрин, трудовия народ на Слаботоковия завод прииждаше забързан на работа. Това беше активна пътека, която сега е зарастнала и станала непроходима като джунгла.
Това е моя Реквием за Слаботоковия завод. ©
Направих го спонтанно, след едно посещение на гробището в "Бакърена фабрика" (между другото и Бакърената фабрика, също е в небитието!).
Ако ми дойде по-добро вдъхновение, ще се поправя или направя друг помен. А, ако някой ми предложи по-хубав вариант, веднага ще му отстъпя мястото и копирайта.
Сбогом, завод Ворошилов!
Който те помни - помни. Който не те помни, дано пък да е чул поне малко нещо добро за тебе. Амин!
Послеслов. За разрушаването на Слаботоковия завод научих през миналата 2009 година. Знам, че някои стари колеги са правили снимки по време на рушенето.
Но не съм ги виждал (и снимките и колегите) и затова нямам данни за точното време и перипетиите по разрушаването.
Значи, в резюме: "смъртта" вероятно е настъпила на шестдесетата година от "раждането" на завода. (линк за "ОПОРНАТА ТОЧКА")
eof / 06.08.2010
