A CLASSIC TRANSFORMER POWER SUPPLY REPLACES hp AC POWER ADAPTER 0950-4397
ТОКОЗАХРАНВАНЕ ЗА ПРИНТЕР Hewlett-Packard Deskjet 3845
Hi folks!
The HP AC Power Adapter 0950-4397 for a lot of Hewlett Packard Printers is an exceptionally unreliable device. Because it is not correct designed! Even, it is made foully! That is why lie dead on the right side.
Our input voltage ranges from 100 to 240 VAC, it is absolutely incorrect. Because the higher value of voltage must be not 240, but at least 260 VAC!
In many datasheets of the PWM CONTROLLERS UC3842 I saw, that the input voltages for lower voltage mains (110 VAC), its normal values are 95 VAC to 130 VAC! That means for our common 220 VAC (twice 110 V), that the right dimensioned range is 100 to 264 VAC! And must be 264 VAC!
For instance, at my home the actual voltage is 242 VAC. Thus we permanently live not on hp-bail :(. The power MOS-FET transistor ("63J"), has not enought voltage reserve - IMHO, must be a 800V type, for example an "IRF IBE30G".
A good idea is the making of cooling holes at top and rear sides of the HP AC POWER ADAPTER's plastic box (a cooling off in the atmosphere).
WARNING! Drill, only when the ADAPTER IS SWITCHED OFF at the main!
And be sure to limit the depth of the holes - no more than 3 mm! Dia of holes, about 4 mm.
I decided for myself this question (temporary :) through a classic transformer power supply, that is shown bellow. The transformer is produced by Bulgarian firm "Bistra99": //www.bistra99.com.
In their INQUIRY I order the transformer data from the first scheme. That was all.
An another second version of the power supply with transformer by Bulgarian producer "ANG" - a 18 VA type, with two separated secondary windings (twice 15 V~ /0.6 A) are shown in next scheme.
In this case the both +15 V rectifiers are connected serially.
EDITORIAL in Bulgarian
Затова моля да приемете стореното от мене, като акт на протест и съпротива срещу монополистичния капитализъм. |
Дори не зная, защо го направих. Че на всичко отгоре, дори го и описах.
А историята е следната:
По време на горещите дни през миналия месец август, свързах токозахранващия импулсен блок на моя принтер HP 3845, направо към мрежата. А тя, в къщи е около 242 V! Понякога, дори съм отчитал и 248 волта. Затова, като желязно правило захранвам компютъра и устройствата към него през понижаващ автотрансформатор (минус 20 V). И това явно, досега ми е спестило много неприятности.
Но съм изблеял и белята е станала, без да я усетя. Значи е било: горещина плюс пренапрежение. В този адаптер, мрежата не се изключва, затова разбрах за аварията едва, когато реших да ползвам услугата на принтера. В резултат на последвалото разследване установих, че мощния превключващ полеви транзистор е пробил и предизвикал изгаряне на всичко към което е бил свързан и което е можело да изгори (без предпазителя, естествено :).
Справката в Google показа, че такива адаптери има под път и над път и се предлагат по целия свят. Това, най-малкото значи, че този чарк е познат добре, защото дефектира често. За цените видях, че те варират от EUR 29.99 до USD 100(в Аржентина, например).
Но този адаптер, заедно със самия принтер (HP Deskjet 3845), аз преди почти три години го купих за около 90.- бг лева. Днес видях, че в последния каталог на "Метро" се предлага мастиленоструен принтер HP Deskjet D1460 само за 59.99 лв с ДДС - ами ако и той е комплектован със същия мрежов адаптер?
Ще отида да проверя, защото ако е така, ще излезе, че принтера го дават даром. Ето това е, което силно ме впрегна и накара да се втренча в проблема. -"Не ме е яд за парите, а за двата лева!" - както му казват при такъв случай.
Значи всичко (без някои детайли) е ясно. Но след като разберат, че са попаднали в капана, тарикатите не пискат! |
Най-фрапиращото, което успях да видя е написано на дъното на въпросния мрежов адаптер - INPUT VOLTAGE: 100 - 240 V~. Много съжалявам, че навремето не съм обърнал достатъчно внимание на тази "подробност". А тя си е написана - черно на бяло и в описанието. Дълбоко съм убеден, че всичко това е замислено и направено нарочно. Не може да е от недоглеждане, незнание или техническа немощ. Защото решаването на проблема с защитата от пренапрежения е елементарна. Просто това е един хитър и обмислен, но много подъл ход на уважаваната от нас фирма. Явно някои така подсигуряват цъфтежа на своята производствена и сервизна дейности.
Вече ви споменах, че в къщи напрежението ми е 242 волта. А при колко още други хора е също така? Значи всички ние, от незнание, несъобразяване или подценяване на проблема си живеем на територия, върху която не се простират гаранционните условия. Ето това аз наричам много подъл капан - погледнат откъм страната на тези, които са вътре в него.
От някои datasheets на PWM(ШИМ)-контролерите UC3842 (Google ще ви зарине с такива) ще видите, че за ниските 110-волтови мрежи, допустимите входни напрежения са от 90 до 130 V~. Това прави около 18% над номиналната стойност на даденото мрежово напрежение. Ето защо там и превключващите транзистори са около 400-волтови типове, което осигурява тяхната надеждна работа.
Всичко това означава, че за двойно по-високата мрежа 220V~ (220=2x110 :), работното входно напрежение просто също трябва да е двойно: т.е. поне 260V~.
Разбира се, за това се искат малко по-яки транзистори, които да издържат 800 V между дрейна и сорса. Такива напр. са IRF IBE30G (International Rectifier), BUK446-800A (Philips) и др. В оригиналния адаптер, пробилия транзистор е някакъв "63J" от Мароко, за когото, така и не можах да намеря данни.
До тук разказах, как си открих два фронта (при един общ враг :). На първия фронт успях да захраня и пусна в действие принтера си. Това направих, като свързах в серия два лабораторни токоизправителя (2 х 15 V). По-късно си поръчах трансформатор от фирмата "Bistra99" на адрес _http://www.bistra99.com и по първата схема събрах захранващия блок, който виждате на снимката.
Най-трудната част от упражнението се оказа конструктивното оформление, но като цяло захранващия блок стана добре и изглежда достатъчно професионално. Не съм имал за цел постигането на минимални размери(обем), защото за направата му използвах универсални монтажни плочки и дистанционни втулки от една моя стара, но неувяхваща разработка: П.Хинков "Универсална модулна система за радиолюбителска радиоапаратура" (описана е в сп. Млад конструктор, кн.2, 1979 г., а също така и в книгата на инж.Д.Рачев - "Лаборатория на Hi-Fi любителя", София, 1989, Държавно Издателство "Техника").
По време на дейността ми по направата на захранващия блок, един трансформатор на фирмата "ANG" (видях го в Conrad), с типова мощност 18 VA и две отделни вторични намотки по 15V / 0.6A - ме наведе на идеята, която виждате на втората, приложена тук схема. Всъщност, първоначално докато бях изправен с "гръб до стената", (в първите дни след аварията), аз захранвах принтера си именно така - с помощта на два отделни токоизправителя, тъй като това беше и първото, което ми дойде на ума.
Сега, само няколко реда за "втория ми фронт". Не го бързам, но се загледах в проблемите на ШИМ контролерите и ми стана интересно. Имам вече контролера UC3842 и транзистора IRF IBE30G и сега съставям плана за провеждане на бойните действия. По форумите, за схемата и данните на този проклет "hp AC POWER ADAPTER 0950-4397" се шуми яко и изглежда, това скоро няма да затихне.
А когато(ако) успея да се преборя и с това предизвикателство (импулсното захранване, де :) - каквото съм научил и постигнал, ще го публикувам отделно.
lz1len / 03.09.2007 / eof
